Минзухар
Пейо Яворов

Току-що пролетното слънце

изпрати първичка целувка

на полето –

и ти прибърза, минзухарче,

да вирнеш хубава главица

към небето.

На младата пролет първа рожбо,

кому е твоята усмивка

росна, блага?

О, нивга младенец невинен

така благат не е поглеждал

майка драга!

А никаква ли черна мисъл

под грейнало чело не криеш,

цвете мило?

Че може утре замразено

да клюмнеш мъртво, щом си толкоз

подранило?

Напразно питам. Ти спокойно

и радостно лице подлагаш

на лъчите,

тъй щедро днеска що разлива

засмяно блесналото слънце

в синевите.

Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,

когато щастието грейне

и го стопли,

не ще да знай бедите бъдни,

че в него място не намират

горки вопли.


/Минзухарът е сред първите пролетни цветя, които даряват земята с красотата си. Според легендата то е и помощник на Св. Валентин в изразяването на любовта и желанията./




пролет

Пролетно и нежно да е в душата ти !Поздрави!

ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ!

Честита пролет!

Радвам се, че цитираш Пейо Яворов! Името и стиховете му твърде рядко се появяват във виртуалното пространство...